Но как да се случи това, когато сме роби наминалото, навиците, непозволяващи ни да видим красотата тук и сега. Страхът през портите нахлува, сковава всичко наоколо, а очите не смеят да се отворят, дъхът е плитък и накъсан. Не, очите няма да отворя, не искам да се сблъсквам със смъртта, тя е много зла. Поредната лъжа, смъртта и прераждането вървят ръка за ръка.
Има нещо сбъркано в света цари двойствеността, мракът и светлината са във вечна борба. Но как ще видиш блясъка на луната без тъмната. Погледни тази мистична гледка на симбиоза, в душата не се ли поражда тишина и хармония. Не,те не воюват, няма война. Битката се поражда в ума, изизраждайки лъжовна, шизофренична личност в теб. Съдник става на теб и света около теб... ахх какъв хитрец. Браво, браво това е добро.... Грешник, как можа, бичувай се сега в ада ще гориш. Ала спри, виж, хванал си се в капана. Кой може да определи кое е добро и кое е лошо? Очите все още са затворени, добре не ги отваряй, но осъзнай тъмнината, приеми я и позволи да изпълни всяка в клетка в теб, почувствай я в дълбочина, приеми я тя е част от теб, все пак от нея произлиза светлината. И когато си готов поеми дълбоко въздух, усети свободата, отвори очи, изправи се пред страха, прегърни го, потопи се в него, любовна игра започни.
Миналото и бъдещето изчезнаха, часовника спря, а в момента сега смях цари.
